Прочетен: 2294 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2007 19:01
(8) Чарлз Буковски "Присмехулнико, пожелай ми късмет"
~~~~~~~~~~~~
социално стихотворение
тъпча от крак на крак
пред лекарския кабинет,
чета поезията на Буковски
и слушам как се вълнува
опашката от пенсионери.
личната ми лекарка закъснява
и всички обвиняват
за това Демокрацията,
а тя всъщност
винаги си е била такава –
закъсняваща
по 1 или друга причина.
и продължавам да чета Буковски
и да ръчкам присмехулника
да ми пожелае късмет,
обаче тоя късмет неговия
е малко нещо дефектен.
излизам накрая (?) да пуша
въпреки умопомрачителната
кашлица, заради която съм тук,
и си мисля и за нея ли
е виновна Демокрацията...
следващият болен на опашката
излиза да пуши и той
и ме заговаря.
поддържам разговора с умерен интерес
докато и той не се оплаче
от Демокрацията.
усмихвам се кисело вътрешно
и ми идва да го попитам
и за неговата болест → операция
ли е виновна Демокрацията.
и се прибирам
да си подпирам стената
с мисълта за този простичък младеж
след операция, който, видял
1 хубаво момиче
на опашката от болни пенсионери,
веднага някак си по навик
го заговаря дори за книгата,
която то чете, докато тъпче
от крак на крак
пред лекарския кабинет,
въпреки че по интонацията му личи,
че нищо не разбира от книги
и още по-малко от Буковски the Great.
трудно е да накараш
болен човек да се усмихне
докато чака, казва и...
много а ла Буковски
се получи това стихотворение
за чакането,
за умората,
за изтръпналите крака,
за проваления брак
на кашлицата и цигарите,
за децата,
повръщащи по коридорите
на поликлиниката,
за кучето, което
личната ми лекарка отглежда
под соцседалките пред кабинета си,
за пенсионерите
и, разбира се,
за Демокрацията.