~ 

успя да ме хване... т.е. интересно ми е какво ще стане по-нататък... знам само, че ще свърши зле... забелязала съм, че колкото повече знам за една книга, толкова по-интересно ми е докато я чета...

открадвам си израза за меланхолията на Шнир, звучи ми най-красиво от всички езикови варианти, които са ми известни...

нещото, което ме вкарва в дълбока меланхолия в момента, е, че открих, че няма празник, който наистина да обичам и да чакам с нетърпение...

искам да я прочета възможно най-бързо, защото после се връщам пак в “Подготовката на романа” J

кога една книга наистина здраво ме е хванала → когато ми се връща към теорията на писането или започнат да ме бомбардират велики идеи, а ако ме тръшнат и двете → отписвай ме, вече не съм тук J :І

(продължение)

стр. 346

стр. 347

стр. 406

стр. 408

стр. 410

стр. 451

стр. 471

стр. 483

стр. 487

стр. 492

стр. 493

стр. 518

стр. 531

тъжна съм, няма да се връщам към нищо сега, защото това ще ме загуби. Ще закърпя меланхолията си с остатъка от “Присмехулнико, пожелай ми късмет” и ще започна нещо ново L