Не смея да подчертавам по нея, толкова бяла и мила като неочакван жест на внимание от най-важния човек.

   Поезия-илюстрация на удоволствието от малките неща – нещо, което отдавна ме е напуснало L завиждам на такива хора, благородно им завиждам и се натъжавам още повече, че аз все не мога, все не мога да затрупам с малки удоволствия омразата към себе си...

   Чета на глас на цигарите си и те си открадват цитати-епитафии, поне няма да умрат сами.

   Аз не знам, не съм мислила дали предпочитам да умра сама или с някой до мен, не знам как ще ми е по-лесно J като чели това зависи от мен...